Денят на Съединението се отбелязва ежегодно на 6 септември в България, празник, отбелязващ обединението през 1885 г. на Княжество България и автономната област Източна Румелия, която е била под османска власт.
След Берлинския конгрес от 1878 г. българските земи остават разделени. Големи градове, включително Плодов, Стара Загора и Хасково, са част от Източна Румелия, въпреки че по-голямата част от населението ѝ е българско.
Недоволството от разделението води до безкръвен преврат в Плодов в нощта на 6 септември 1885 г., организиран под ръководството на майор Данаил Николаев. Това събитие привлича национална подкрепа. Княз Александър Батенберг одобрява акта за обединението, след което български войски са изпратени в Източна Румелия.
Обединението не е признато веднага. Вместо очакваната реакция от страна на Османската империя, България е изправена пред война срещу Сърбия, която се опитва да се възползва от ситуацията. Българската армия обаче побеждава.
Официалното международно признаване на обединението се случва след подписването на Топханския акт с Османската империя през март 1886 г., а статутът на единна държава е окончателно осигурен с провъзгласяването на българската независимост през 1908 г.
По този начин 6 септември символизира волята на българския народ за единство и възстановяване на националната цялост.