На 22 септември България отбелязва един от най-важните си национални празници – Деня на независимостта – символизиращ окончателното освобождение на страната от османско владичество и началото на нова ера в нейната история. Този ден отбелязва провъзгласяването на пълния суверенитет на Българското царство през 1908 г., след три десетилетия като автономно княжество под османско владичество.
Историческото събитие се е състояло в древната столица Велико Търново, където княз Фердинанд I тържествено е прочел манифеста за независимост в църквата „Четиридесет мъченици“. Този акт бележи кулминацията на националноосвободителното движение на българския народ и политическите процеси, последвали Руско-турската война от 1877-1878 г.
Обявяването на независимостта е от фундаментално значение за българската държавност. Той не само сложи край на дълъг период на външна зависимост, но и даде възможност на страната да постигне равнопоставено положение сред независимите държави в Европа. България получи възможността самостоятелно да формира външната си политика, да развива икономиката си и да укрепва националните си институции.
Съвременното значение на празника се състои в запазването на историческата памет за вековната борба за национално самоопределение. Денят на независимостта служи като напомняне за ценността на суверенитета и единството на българската нация. Тържествени събития, провеждани в цялата страна, подчертават приемствеността на поколенията и важността на запазването на националната идентичност.
Този национален празник обединява гражданите около идеята за укрепване на българската държавност и насърчава патриотизма сред младите хора. Той остава символ на историческата справедливост и националното достойнство на българския народ.